Skip to main content
Сбирката от славянски кирилски печатни книги в Библиотеката на Рилския манастир

Проект „Сбирката от славянски кирилски печатни книги в Библиотеката на Рилския манастир“

(изследване и научен опис в е-среда)“ с Договор № КП-06-Н60/8 от 17.11.2021 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката, с ръководител гл. ас. д-р Поли Муканова.

Екип

  • Гл. ас. д-р Поли Руменова Муканова
  • Проф. дфн Вася Николова Велинова
  • Проф. д-р Нели Тодорова Костова
  • Доц. д-р Васил Йорданов Загоров
  • Женя Йорданова Иванова
  • Гл. ас. д-р Камелия Генкова Христова–Йорданова
  • Гл. ас. д-р. Габриела Петрова Ангелова

За проекта

Рилският манастир е най-старият и най-големият български манастир. Библиотеката на Рилската света обител е неповторимо средище на духовността за един дълъг период от време, обхващащ няколко столетия. В нея се намират около 60 000 тома, от които само старата книжнина наброява около 9000 тома. Това са славянски, български, гръцки, арабски, арамейски ръкописи, старопечатни издания на църковнославянски, стари книги и списания на български, руски, сръбски, румънски, гръцки, арабски и др. езици, както и други ценни паметници.

Jeroen Kransen, Netherlands CC BY-SA 2.5

Там се съхранява най-богатата както по количество, така и по своето тематично разнообразие, сбирка от славянски кирилски старопечатни книги, която до момента не е изследвана в цялост и не е описвана според съвременните стандарти. Това я оставя често пъти извън научния интерес и вниманието на изследователите в тази област – недооценяване, което колекцията в никакъв случай не заслужава. Публикувани са само студии върху отделни редки и ценни издания или статии с кратък обзор върху книжния фонд, които само частично отразяват огромното книжовно богатство, което се съхранява в обителта. По данни от инвентарните списъци, които се намират единствено на територията на манастира, в сбирката има образци на най-ранния кирилски печат – екземпляри от редки издания на венецианските издания на Божидар Вукович и Яков Крайков, ценни руски богослужебни книги, много издания с печатни гравюри, което ги прави уникални образци на украсената първопечатна книга. Риломанастирската старопечатна сбирка от руски книги е най-голямата и най-ценната органична сбирка в България. Само в нея се съхраняват  438 тома (350 екземпляра) от руски печатни издания, излезли в периода XVI–XVIII век. Руските печатни книги не са били обект на сериозно и изчерпателно изследване – не е публикуван техен опис или поне каталог.

Часословът на Крайков, 1566, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Целта на проекта е създаването на научен опис на славянските книги в печатна и в електронна форма. Е-библиографията на славянската кирилска печатна сбирка ще е нов съвременен продукт, който ще позволи по-ефективното функциониране на манастирската библиотека. От своя страна това ще бъде в помощ на съвременните и бъдещите читатели – специалисти и по-широк кръг ползватели с установен ред за достъп съгласно правилника на манастира.

За първи път сбирката ще бъде цялостно проучена и ще бъде изготвен научен опис на славянските кирилски печатните книги в Рилския манастир (XVI–XIX в.), тъй като на базата на съществуващия инвентарен опис не може да се получи точна и пълна информация за печатните издания. Ще бъде създадена и цифровизирана среда за дигиталните колекции от приписки (голяма част от тях с историческо съдържание). Това е една фундаментална база, която ще хвърли светлина върху книжовната традиция на тази уникална колекция на манастира в контекста на съвременната научна парадигма.

Nenko Lazarov, Bulgaria CC BY 2.5

За съхранението и популяризирането на цялото това книжовно богатство е необходимо комплексното му проучване, свързано с изработване на стратегия по идентифициране, каталогизиране и цифровизиране на сбирката съгласно модерните изисквания и стандарти на археографията и библиографията.

Проектът е насочен и към докторанти, млади учени и постдокторанти с възможност за включване във водещи научни изследвания, които са в синхрон с националните и европейските политики за повишаване на научните компетентности.